Д-р Ангелина Симеонова – Акушер – гинеколог

Хламидиалните полово предавани инфекции са най-разпространенаната бактериално полово предавана болест.
Съществуват четири вида, един от тях е Chlamydia trachomatis.

Chlamydia trachomatis, е в състояние да увреди репродуктивните органи в жената. Тя може да доведе до сериозни усложненения и за двата пола. При жените се проявява главно като мукопурулентен цервицит, ендометрит и тазововъзпалителна болест , чиито последици са ектопична бременност, стерилитет и възможност за заразяване на плода по време на раждане. При мъжете хламидиалната инфекция може да доведе до уретрит, простатит, баланит и епидидимит, който играе важна роля в патогенезата на постхламидиалния стерилитет.Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Gram –негативни микроорганизми, които се предават по полов път. Хламидиалната инфекция протича твърде разнообразно и нетипично.

Поради липсата на специфични клинични прояви, при жените хламидиите могат да засегнат всички отдели на гениталния тракт и да причинят тежки и непоправими промени в него. Инкубационният период е средно от 8 до 15 дни. При половината от жените се наблюдава увеличено влагалищно течение, често рецидивиращо, понякога съчетано с болки в долната част на корема. В малка част от случаите пациентките се оплакват от по-изразена секреция, сърбеж , парене и дискомфорт, проявени като подостър вулвовагинит. При колпоскопия – екзо или ендоцервицит, зачервен цервикс с гъст флуор, цитологичния анализ описва обилие от левкоцити.

За разлика от остро протичащите салпингити, които по правило изискват навременно лечение и се повлияват добре от него, хроничното и безсимптомното развитие на хламидиалната инфекция в горните отдели на гениталния тракт при жените води до стерилитет.

Хроничният безболков салпингит води до перитубарни сраствания, запушвания на тръбите с образуване на сакто-, пио-, и хидросалпинкс, водещи до тубарен стерилитет, който заема водещо място сред причините за женския стерилитет. Образуваните перитубарни или периовариални адхезии нарушават тубарния мотилитет и механизмите на приемането или транспорта на яйцеклетката.Диагнозата се поставя чрез ХСГ- хистеросалпингография или Лапароскопия с хромопертубация. ХСГ дава добра представа за локализацията на запушването на тръбите, както и наличието на усложнения, като хидросалпинкси, които често засягат и двете тръби. Лапароскопията с хромопертубацията предоставя информация за пропускливостта на тръбите и наличието на сраствания в малкия таз.Увредените тръби увеличават риска от извънматочна бременност. На жените с диагноза тубарен стерилитет се препоръчва Фертилизация invitro. В България от няколко години успешно работи програма за борба със стерилитета към Фонд за Асистирана репродукция, чрез която на жени с доказан стерилитет до 43г възраст се дава възможност за извършването на 3 безплатни процедури ин витро, по избор в 30 клиники в страната. Благодарение на тази програма се сбъднаха мечтите на много родители и те прегърнаха своите дългоочаквани живи и здрави деца.

Инфектираната и нелекувана майка може да предаде инфекцията на новороденото си дете, при което да се развие конюктивит, ринофарингит и интерстициална пневмония.

При над половината от мъжете с хламидиална инфекция се установява подостър уретрит, проявяващ се със слаба секреция, понякога съпроводена от болка, парене или дразнене по уретрата. Характерно е асимптоматичното носителство на инфектираните.

Най-често усложненията настъпват в резултат от неправилно лекуван уретрит. Такива са епидедимитът, простатитите и баланита.

Други усложнения при мъжа и жената са конюктивит, артритни прояви, както и Синдром на Raiter, който се характеризира с генитални /уретрит, простатит, ендоцервицит/, очни /конюктивит, иридоциклит/ и ставни прояви /олиго или полиартрит/. Друго усложнение е перихепатита.

За всички жени , особено в репродуктивната възраст се препоръчва да си правят веднъж годишно тест за хламидии. Често освен хламидиалната инфекция, при тях безсимптомно протича и инфекциите от микоплазми и уреаплазни, предаващи се също по полов път. Тези инфекции подобно на хламидията дават усложнения, като уретрит, пиелонефрит, колпит и инфекция на горния генитален тракт. Те са отговорни за спонтанни аборти, преждевременни раждания и стерилитет.

Диагнозата се поставя чрез ДНК тестове, откриващи хламидии в секрет от цервикалния канал на матката при жените и секрет от уретрата при мъжа. Серологична диагноза чрез реакция на свързване на комплемента – изследва се титър на антитела IgA , IgМ и IgG-маркер за късна инфекция.

Лечението се провежда с широкоспектърни антибиотици- макролиди и тетрациклини, задължително за всички партньори.