Как и защо се появява цистита?

Мъжете не познават този проблем, затова пък всяка втора жена знае за какво става дума. За щастие, проблемът е поправим. Причината за женската уязвимост се намира в анатомичните особености – пикочният канал на жените е много кратък – едва няколко сантиметра, докато при мъжете е цели 25 сантиметра. Това е причината за проникване на инфекция в слизестата обвивка на пикочния мехур. А след това появата на цистит е въпрос на късмет.

Циститът наистина може да ви стъжни живота с постоянното неприятно усещане ниско в корема и с притичването до тоалетната на всеки 15-20 минути.

Неудобството на заболяването е, че попада в сферата както на гинеколозите, така и на уролозите. Само по себе си, възпалението е урологичен проблем, но причината в повечето случаи е гинекологична – нарушение на вагиналната микрофлора. Понякога болестта се появява с началото на сексуалния живот – дори има термин „цистит на медения месец“. По време на менструация и бременност също възникват благоприятни условия за развитие на инфекция.Микробите попадат в пикочния мехур от всеки орган, който има хронично възпаление.

Причина за цистит може да са болни сливици или неизлекуван зъб. Понякога циститът се провокира и от лекарствени препарати. Групата на пациентките с цистит е най-голяма при 25-30 годишни жени, а също и при възраст над 55 години. При всички случаи, циститът трябва да се лекува, тъй като могат да настъпят усложнения, като пиелонефрит.

С какви други заболявания се свързва циститът?

С хормоналния фон.

Наскоро учените установиха, че рискът за поява на цистит се увеличава при менопаузата. Това е свързано с хормоните, но и с факта, че с възрастта органите в малкия таз на жените се смъкват и това прави още по-лесно проникването на инфекция в пикочния мехур.

Заболявания-спътници.

Често циститът е съпроводен от уретрит, аднексит, андометрит, хламидиоза. Рискът е повишен при жените с диабет.

Стрептококи и стафилококи.

Тези микроби не предизвикват заболявания, но отслабват имунитета на организма и това води до поява и на цистит.

Сам няма да мине!

Лечението на остър цистит изглежда просто: курс от антибактериални препарати и малко търпение. Но дори и тук има подводни камъни – когато болките отминат, жените престават да пият лекарствата, а минимума за прием е 7 дни.

Ако циститът не се долекува, той може да се превърне в хроничен и лечението да продължи половин година. Докато се лекува циститът трябва да се избягва пикантна храна, подправки и консервирани продукти. Не бива да се пие и минерална вода, понеже тя може да раздразни стените на пикочния мехур.

Правила за склонните към цистит:

– Внимавайте да не се простудите
– Следете менюто си – без люто, кисело, мазно, солено и мариновано.
– Пийте минимум по 2 литра обикновена трапезна вода на ден.
– Лекувайте всички хронични възпалителни заболявания – от тонзилит до влагалищни инфекции.
– Ако водите заседнал начин на живот, ставайте и се движете на всеки един час.
– Ако ползвате тампони, сменяйте ги на всеки 2 часа.
– Посещавайте тоалетната на всеки 2 два часа, дори и, ако можете да потърпите.
– Ползвайте душ, а не вана.

Късна бременност – от 30 до 39 години е прекраснавъзраст за първо раждане

Някои жени още на 20 са с по 1-2 деца, други искат първо да учат, после да изградят кариера, след това да пътешестват и чак тогава да имат деца. И двете житейски стратегии са достойни за уважение, въпреки че втората обикновено се намира под пресата на общественото мнение. Хубавите новини са, че учените работят за това все по-късното раждане да е успешно и безпроблемно. Те смятат, че възрастта от 30-39 години е прекрасна за първо раждане, като плюсовете надвишават рисковете.

Ако влезете в която и да е европейска родилна зала, ще забележите, че родилките далеч не са във възрастта на студентките. Ако през 1970 г., средната възраст за първо раждане в Германия е била 23 години, то днес е 30. Същата е и ситуацията във Великобритания. Една четвърт от първите раждания в Швеция са на жени над 35 години.

Децата не унищожават кариерата на майките си, но много силно ѝ влияят.

Изучавайки живота на половин милион американски майки, учени установили, че доходите им зависят от възрастта на първото раждане. Жените, родили до 30 години, в последствие получават 13% по-малко заплащане от жените с късно раждане. Интересното тук е, че са ощетени само дамите с висше образование. Младите майки без диплома постепенно догонват в заплатата тези, родили по-късно.

Какво ще се случи, ако забравим тампона вътре?

Смята се, че ако тампонът остане във влагалището дълго време, ще настъпи синдром на токсичния шок. Опасността от шок е много реална. Според статистиката на 100 000 човека се случват 17 шока. Най-честта причина за това е забравен тампон.

Всяка жена трябва да знае, че тампонът се сменя на 4-6 часа и това означава, че никога не трябва да се спи с тампон.

Защо е опасно, тампонът да остане през нощта?

Нормалното pH на влагалището е 4,5. Тази кисела среда е необходима за да спре множество микроби. За сравнения, pH на кръвта е 7,4. Тампонът събира в себе си кръвта от влагалището и по този начин нарушава нормалното рН, като провокира размножаването на бактерии и развитието на инфекция. Например златистият стафилокок може да предизвика токсичен шок. Тампонът позволява да проникне и по-голямо количество кислород, което още да ускори увеличаването броя на бактериите. Така пропитият с кръв тампон става идеална среда за размножаване на стафилококи.

Самият термин „извънматочна бременност“ определя патологията в износването на плода – извън матката.

По законите на природата, оплодената яйцеклетка с пълен набор от генетична информация и необходим запас от хранителни вещества трябва да се прикрепи към стената на матката. Но понякога се случва тя да не достигне до определеното място, а да заседне във фалопиевата тръба (на графиката по-долу) или в шийката на матката, или да се прикрепи за повърхността на яйчник.

Бременната не може сама да определи патологията, тъй като състоянието се маскира като обикновена бременност – менструацията спира, гърдите се подуват, появява се гадене и реакция на миризми. Яйцеклетката расте и се развива до момента, докато мястото не ѝ стане тясно.

Изходът

Както и да протича извънматочната бременност, нейният изход е предрешен – загуба на плода.

Това се случва от четвъртата до осмата седмица. Зародишът се отлепва от стената на фалопиевата тръба, развитието му спира. Жената получава световъртеж, пада артериалното налягане, получава се болка и кръвотечение, които могат да продължат до няколко седмици. Когато плодът е прикрепен за яйчник или друг орган, прекъсването на бременността става след отлепването на плацентата и е съпроводено с обилно кръвотечение.

Понякога кървенето може да липсва и жената да мисли, че бременността протича нормално, когато изведнъж се появява остра болка в корема и жената изпада в шоково състояние. В този случай спешно се звъни на Бърза помощ, защото състоянието е животозастрашаващо.

Рискова група

Основна причина за извънматочната бременност са различните ендокринни разстройства, променящи перисталтиката на маточните тръби и възпалителните заболявания. Инфекциозният процес в слизестата обвивка води до фиброза и до нарушения в транспортната функция на тръбата. Много често, причина за патологична бременност са абортите, след които възникват възпалителни процеси в органите на малкия таз. В резултат, в тънките маточни тръби се появяват сраствания, които пречат на оплодената яйцеклетка успешно да достигне до матката.

Хирургичните операции на маточните тръби или наличието на тумори в матката също са причина за извънматочна бременност. Извънматочна бременност заплашва и жените, които дълго време приемат средства за подобряване на фертилността и стимулиране на овулацията.

Диагностика на извънматочната бременност

С новите методи на диагностика се появява възможност да се определи извънматочната бременност едва на втората седмица след спиране на менструацията. Комплексното изследване включва ехография на органите на малкия таз, тестове на овулацията, измерване на базалната температура, проверка на маточните тръби и тяхната проводимост. Ранната диагностика помага не само да се намали риска от вътрешен кръвоизлив, но и да се съхрани фалопиевата тръба.

В зависимост от срока, лекарят назначава специални лекарства или инжекции. В краен случай се прави тубектомия за отстраняване на плода от тръбата. По този начин се съхранява органа и способността му да изпълнява своите функции. Ако извънматочната бременност се е самопрекъснала и е наранила тръбата, следва отстраняването й, тъй като нараненият орган никога вече няма да функционира нормално, а може да стане и причина за повторна патология.

В следоперационния период задължително се назначава курс на противовъзпалително лечение и за съхраняване на детеродните функции. Препоръчва се да мине поне половин година до следващото забременяване.

Страдате ли от хирзутизъм?

Изпадали ли сте в отчаяние от този проблем? Да, това заболяване е много неприятно и оказва негативно влияние върху вашия естетичен външен вид, но можете да бъдете спокойни, защото за всеки проблем има решение. За да се преборите с него е важно да знаете първопричината за появата му, както и какви методи да предприемете, и съответно подходи, за справяне с тази неприятна ситуация.

Какво е хирзутизъм?

Хирзутизмът е свръхокосмяване. Той се появява в андроген-зависимите зони при жените. Това ексцесивно окосмяване е последица от повишената продукция на андрогени. Възможно е да се появи хирзутизъм и когато има наличие на повишена чувствителност на фоликула на косъма. Съществува скала на Фериман Галуей, по която може да се определи доколко тежък е проблемът.

Важни зони са брадичката, горната част на устната, линията над пъпа, както и линията под пъпа, областта на мишниците, както и между гърдите. Гърбът и бедрата също са показателни зони за определяне степента на засегнатост на пациента от хирзутизъм. След като тези области са прегледани, се дефинира степента на окосмяването.

Лечение

Могат да се използват лекарства, за да се намали продукцията на андрогени. Резултатите с медикаменти са трайни, но се появяват късно – едва след половин година от началото на лечението.

Може да се приемат перорални контрацептиви, чрез които се постига намаляване на андрогените. Друг вариант е да се прилагат антиандрогени или медикаменти, понижаващи инсулина, както и глюкокортикоиди. За да се определят правилните лекарства, е желателен преглед от лекар, който да установи причините за появята на ексцесивното свръхокосмяване.

Борба с окосмяването

Съществуват и директни начини за борба с окосмяването. Това са епилацията, използването на кола маска, бръснене. Ефектът при тези директни методи е видим веднага след процедурата, но е желателно да се употребяват и медикаменти, за да се намали появата на косми в бъдеще. Особено популярни методи са лазерната епилация и фотоепилацията, които са трайни методи в борбата с окосмяването.

Д-р Боряна Балтаджиева – е специалист акушер-гинеколог практикуващ в МБАЛ ДОВЕРИЕ от 2014 година до днес.

Тези релаксиращи движения поощряват повишената осъзнатост, увеличават кръвотока и гъвкавостта в тазовата област. Почувствайте как се откривате за нова лечебна енергия и се освободете от всякакво напрежение там.

1’ва стъпка
Легнете по гръб, с голяма книга и три възглавнички край вас. Сложете едната възглавничка под главата и подвийте брадичката навътре, за да удължите врата. Свийте коленете и стъпете здраво върху пода, като стъпалата са разтворени на ширината на хълбоците. Поставете книгата върху долната част на корема, така че тя да е равномерно балансирана върху тазовите кости и лонната кост, след това протегнете ръцете покрай тялото с длани надолу за опора.

2’ра стъпка
Докато вдишвате, натиснете с ръце и огънете в дъга долната част на гърба колкото можете, така че пъпът и тазовите кости се повдигат и предният “ръб” на таза (и книгата) се накланят напред към ходилата.

3’та стъпка
Докато издишвате, издърпайте пъпа към гръбнака и натиснете ръцете, за да повдигнете опашната кост от пода, така че предният “ръб” на таза (и книгата) сега са наклонени назад, към главата. Придържайте талията към пода и движете само долната част на гръбнака. Повторете стъпките 1-3 няколко пъти.

4’та стъпка
Сега сложете ръцете в отпусната поза върху книгата и дишайте дълбоко. Почувствайте движенията на книгата над тазовата област, докато вдишвате и издишвате бавно в продължение на няколко минути.

5’та стъпка
Махнете книгата и съберете стъпалата едно към друго, така че коленете да се разтворят навън. Подпрете ги с останалите две възглавници. Поставете ръцете, с длани нагоре, покрай вас с жест на откритост и пълно предаване. Релаксирайте няколко минути.